Форум за електроника

[Stoy40]

Лееекичко не съм съгласен,мос транзисторите като ги запаралелваш запаралелваш и входния им капацитет,не вземеш ли мерки да драйвиш от много нискоомен и бърз симетричен драйвер,рискуваш увеличавйки броя им без драстични промени да докараш лентата на пропускане до 1 килохерц

[sparky]

Запаралелването на 2-3 MOSFETа изобщо не е проблем. Подобен усилвател на тоя от връзката съм правил и работи перфектно, и има честотна лента над 100Khz, а беше с две двойки транзистори. При Сорс-повторител, както и при емитерен нямаш Miller ефект и капацитета, с който трябва да се бориш е значително по-малък. Дори и да е проблем това, можеш да сложиш и драйверни биполярни, тогава и по 15 транзистора на рамо да сложиш, пак няма да е проблем. Много хора са го пробвали и работи перфектно.

Ако се съмняваш, вземи го изсимулирай и ще видиш че резултата ще е далеч по-добър по отношение на изкривявания от усилвател с бополярни транзистори, а и може да се постигне равна честотна характеристика дори до над 100Khz. Мога да ти кажа от личен опит, че в случая симулацията много добре ще се повтори от реалното устройство.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[machinow]

[sparky]

Ще ми е интересно да я видя тая схема с 1Mhz честотна лента за мощност 200W и с изходно съпротивление 0,2ома да речем с BJT транзистори. Нелинейността на MOSFETите може да се компенсира от обратната връзка.

Горната схема е с OE, така че точно за това говорим.

Колкото до схемата за термокомпенсация - какво и е по-различното? Трябва да се прецени в зависимост от това дали има драйверни транзистори и от какъв тип са, както и схемата на изхода - дали е обш сорс или обш дреин. Във всички случаи електрическата схема е почти същата, въпроса е дали транзистора, който упрвлява тока на покой да се прикрепи към радиатора на изходните или към радиатора на драйверите или никъде.

Дай пример за другия тип схема за термокомпенсация щом твърдиш че е различен.

Разбира се че мосфетите имат по-голям капацитет. Това обаче изобщо не пречи при аудио усилвателите. Като не вярваш - изсимулирай го и ще видиш. Два транзистора IRF640/IRF9640 се клатят спокойно директно от клас А стъпалото, при това с ток в него (А стъпалото) 5-6mA.

Виж връзката, която съм дал по-горе. И това са твърдения ня човек, който цял живот се е занимавал с аудио, и съвсем не е фен на MOSFETите. А транзисторите, които използва имат даже по-голям капацитет от IRF640/9640.

Всеки си има вкус и предпочитания с какви транзистори да си прави усилвателите. Аз предпочитем MOSFET - работи се по-просто, лесно се постигат големи мощности.

Не е важно кое е с по-големи изкривявания като елемент. Важно е как свири усулвателя. А това не може да се измери. Според мен MOSFETите звучат по-добре. Това си е мое мнение и не се стремя да го налагам на някой.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[machinow]

Няма да споря.
На когото са му достатъчни 5V/uS - да си живее живота.

Иначе схемата е на доста ниско /елементарно/ ниво. За сметка на цената на крайните транзистори

[sparky]

Добре, казваш че схемата е елементарна. Дай твоя схема тогава.
От колко време правиш усилватели? Разработил ли си нещо твое?
Човекът от поне 30 години си изкарва хляба с това, направил и продал е доста усилватели.

Същата схема с малко преработка работи и с IRF540/9540 и IRF640/9640. И това ли ти е скъпо?

Със същата схема могат да се постигнат и доста повече от 5V/uS. Авторът е преценил че са достстъчни, и наистина са за нормална музика. Ако беше отделил време да прочетеш в описанието за какво става въпрос нямаше да ми излизаш с този "аргумент".

Аз ги правя с повече. Това зависи от милеровия капацитет (100p) на клас А стъпалото. Сложи го 10p да речем и виж какво ще стане.
Аз ги слагам 22p, но добавям компенсация в диференциалния усилвател и в обратната връзка.

Правени са много "по-бързи" аудио усилватели от този, обаче не това определя доброто звучене. И това не е само мое мнение.

Практиката е показала че именно най-простите усилватели свирят най-добре при еднакви други условия. Пример: Еднотактов клас А лампов усилвател с директна връзка - електрическата му схема е повече от елементарна. Пътя на сигнала минава през 2 лампи , 1-2 кондензатора и изходен трансформатор. А това нито един транзисторен усилвател не може да го бие по звучене, колкото и да се напъва конструктора му.

Не виждам каква кой-знае колко различна схема ще намериш за клас AB усилвател. Ще съм много любопитен да я видя (а и не само аз предполагам).
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[machinow]

Казах "няма да споря".
Живей си с убежденията; аз също вярвам на каквото си поискам.

[sparky]

Аз не споря. Излагам мнение и се аргументирам. Явно ти не желаеш.

Лесно се казва това е лошо или другото е добро. Дай някакъв пример.

Не се заяждам. Наистина ме интересува. Всяка новост е добре дошла.

Ако не желаеш за споделиш опита си, защо изобщо влизаш във форума? Нали това е идеята.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[Stoy40]

По различната схема на клас АА е модифицирана АБ с много голям начален ток 300 мА.И захранване,което се променя От 5 до 50 волта в такт с музиката,разработка на "тошиба" 80-те години.Сега съм замислил нещо такова с импулсно захранване.С мосфет транзистори много трудно ще докараш високоскоростен мощен усилвател.И стига с тия лампи вече.Това че има група хора вманиачени на тая тема,без да имат и най малко основание за това,не означава че свирят супер.Вземи само най възможния нелинеен честотно елемент-изходния трансформатор.Задачата на записващите устройства и аудиоусилвателите е да докарат музиката в дома ти точно такава каквато е в залата при оркестъра,а не обогатена с купища кривки и хармоници и звучаща прекрасно,но не и верно..

[sparky]

Имам разработка на 400W MOSFET усилвател, който докарва 0,003% THD при пълна мощност на 20Khz, и доста прилича на схемата, която съм дал по-горе. Не знам с кой BJT усилвател ще се докара такова нещо без драстично усложняване.

Колкото до ламповите: Питай ВСЕКИ, който се е занимавал повече от 20г. с усилватели (в смисъл да разработва такива) и ще ти каже същото. На добър лампов усилвател и добри колони можеш да чуеш детайли, които никой транзисторен усилвател не може да изкара. И това съм го чул с ушите си.

И според мен не си струва да се занимава човек с лампови усилватели, защото е скъпо и обемисто (понякога адски скъпо). Несъм чак такъв маняк, няма и да стана. Просто съм чул разликата, и пожелавам на всеки да я чуе. На едни и същи колони и един и същ източник, една и съща музика при една и съща мощност. Само усилвателите бяха различни. При това транзисторния по измерени параметри (THD) беше по-добър (0,02 срещу 0.08 за ламповия).

Накой го беше казал много добре: В единият случай звука минава през вакуум, в другия през пясък - сами си правете изводите.

Музика се слуша с ушите, не с измервателен уред.

Пуснете някоя схемка де.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.