Форум за електроника

[vladi46]

ИЗПОВЕД НА ЕДИН ПОЛЕЗЕН ИДИОТ
Нещо ми подсказваше, че е капан.
Като във всеки капан и тук имаше сиренце, но имаше и нещо, което го няма в обикновените капани: власт, престиж, суета... Интелектуалецът добавя и полезност. "За да е полезен, дал си бе..."

Ленин наричал "полезни идиоти" интелектуалците, подкрепяли болшевиките.

Иронично, зад гърба им. Принципът над всичко, долу компромисите! Радой Ралин стигаше до крайност: "компромискуитет".

От друга страна се знае, че принципът в политиката стопира нещата, компромисите ги раздвижват. Бяхме живели 45 години в задръстено общество, бяхме изтърпели целия половинвековен мандат на комуниЗЪМА, време беше за Промяна. Заради промяната си струваше човек да поеме риска и прекрачи под надписа за съединението и силата.

По света държат на правото, законността, морала, българинът набляга на Силата. Силата като количество, качеството после.

Но в пленарната зала силите бяха неравностойни: триста към сто. Инструментариумът на демокрацията не можеше да е на наша страна, оставаше ни единственото предимство - моралното.

Половин България ни беше изпратила в залата, само защото се надяваше, че сме по-морални от досегашните. Че за нас не се отнасяше клеймото на Бай Ганю "за едните и другите". Нямаше да мине много време, докато се разбра, че се отнася.

Демокрацията, срещу която комунистите бяха воювали цял живот, внезапно се превърна в благодат за тях. Те имаха мнозинството, решаващо при гласуване. Смениха диктатурата на пролетариата с "демократичен социализъм". Измислиха си "Път към Европа". Накрая те ни вкараха в НАТО и ЕС, за който не бяха сънували нито Ленин, нито железният Феликс, нито степният бард Джабул Джабаев. "Променяй, за да запазиш", беше негласното лого на новите йезуити.

За да се придаде законна форма на промяната-менте, необходим бе само нов Основен закон. И макар, че идеята беше наша, родена на Кръглата маса, скоро стана тяхна, превърна се в тяхна цел. А както се знае, още Ботев е писал, че за комунистите не са важни средствата, важна е целта... Целта беше да напишем и подпишем конституция, която щеше да им служи поне още 45 години.

При съотношение 300:100 нямаше начин да не стане.

Двайсет години оттогава. Сега е време да полеем събитието, да си направим обща снимка, да акламираме Бащите-създатели с речи-фойерверки, накрая - коктейл с присъствието на Берон, Човека-парламент, Евгени Минчев(!?) поредна сбирка на елита, невечерял вкъщи от Десети ноември 1989 насам.

Няма лошо. Нацията се нуждае от елит, полуобразованият електорат трябва да бъде възпитаван в уважение към закона, реда, държавността. А интимната идея на всяко тържество, ритуал, орден, почетен знак е да бъде съхранено Статуквото.

Такава, впрочем, бе и идеята на Седмото велико. Променяйки, да запази.

Двайсет години оттогава променената собственост върху земеделските земи запази кооперативната безстопанственост, безотговорност и пълна безпътица в земеделието. (Достатъчно бе само объркването на "реални" със "стари граници" на имотите.) По света правят икономически реформи за две-три години, на нас 20 не ни стигнаха, за да се появи Средната класа, белег на стабилност и перспектива на нацията. Политическата номенклатура се префасонира в чиновническа диктатура - днес управлява Чиновникът, готов на всичко срещу комисионния процент. За близнаците Престъпност и Правораздаване - вече няма думи. Всичко е законно, всичко е изпипано върху параграфите, вратичките, комшулуците, преходните и заключителни разпоредби на Великите законодатели. На Бащите.

Те не бяха некадърни, бяха увредени. Тоталитарното им мислене преследваше само едно: Статуквото.

Статуквото оцеля. Не пострада Тато, нито някой от политбюрото му или от 200-та семейства, които управляваха половин век. Съхранени бяха паметниците им и нови се вдигат. Правешката фамилия не слиза от страниците на печатните издания и електронните медии; завряния зет ни го навират в очите като връх на българската мъдрост и успех. Миналото е оневинено, легитимирано, от чалга и поппевци възпявано...

Реплика от залата: Злобееш, но някога сложи подписа си...

Казах, компромисът бе съзнателен. Трябваше нов Основен закон, в стария нямаше дума за частна собственост, свободен пазар, плурализъм, свобода на слово, права и пр. Какви закони ще ковеш по-нататък, какви реформи ще правиш?

- И остана. А 39-те си тръгнаха...

- Не можех да ги последвам, защото не вярвах, че могат да направят по-добрата конституция. Не вярвах на сътрудниците на ДС Марков, Венци К., на мистериозния Ст. Ганев, на Куртев, който разби партията на д-р Дертлиев, на службогонеца Ал. Йорданов. Или на парламентарното недоразумение Гошо Т. Както показа Времето нататък, въпросната група успя да съсипе в. "Демокрация" и едноименната фондация, да изхарчи даренията и да "отлюспи" привържениците с демократично мислене... Единственото, което 39-те безребреници успяха, бе да осребрят своя антипарламентарен бунт. До един получиха висши служби, дипломатически постове, шефски места по редакции и фондове, а клетият Слатински смени тъмносиния цвят и се видя една заран съветник на червения президент...

Те не бяха некадърници. Не всички бяха хора на ДС (може би имаше и на КГБ). Обичаха демокрацията, но им липсваше мяра в обичта, в алчността за власт и слава. Марко Ганчев го казваше по-точно: "Липсваше им чувство за хумор."

Подписах и си тръгнах. Отлюспен, освиркан от агитката на "Раковска" (на всеки участник - по 10 ДМ, добра надница за онова време.) Вратата на в. "Демокрация" хлопна зад гърба ми и повече не се отвори. Както не се отвориха и сума редакции, затворени по черния Татов списък за неблагонадеждност. Бях отсвирен, безработен, намразен, безполезен идиот и за едните, и за другите.

Но успял да се измъкне от капана.

Затова вървях и си свирках. И се чувствах щастлив. Почти като жена ми в оня ден, когато се прибра, уловила кутийка маргарин от камионите за помощи на Петко Симеонов...



Георги МИШЕВ
_________________
Кажат ли ми, че ще грее слънце, веднага слагам зимните гуми!