Форум за електроника

jjjjjk

Искам да попитам до колко е правилна практиката да калайдисвам двата края на 2 многожични проводника и след това да ги свързвам, като ги обливам с капка припой, докато нагрявам до толкова, че съществуващият вече припой върху проводниците да се стопи частично и да обхване двата проводника във връзка.
Принципно знам, че трябва да се поставят жичките на двата проводника един в друг, леко да се закрепят и след това да се запоят, но на много неудобни места ми се налага да правя връзки и няма как стабилно да ги задържа, без предварително калайдисване припоят хваща трудно и пръстите стават на нищо от сучене на многожични проводници.
В случая става въпрос за инсталация на автомобил, за където нямах кабелни накрайници и кримп клещи, та се надявам че е удачно да се запояват. Върху спойката имам изолирбанд, а върху него на целият кабел - шлаух.

lubovan

Лично аз калайдисвам всеки край от кабела и се споява след това без да оплитам.И за автомобилни кабели същото.С оплетка е по-правилния вариант, но го прилагам само в екстремни случаи(захранващ многожилен кабел на бойлер).

gueswhoaz

В кола не е препоръчително да се запоява - там има механичния стрес от външни влияния като вибрации, топлинни промени и други. Най-добре е било да кримпнеш.

hidrazin

Определено. По инсталацията на кола не е желателно да се запоява. То и затова инсталациите целите са кримпвани.

jjjjjk

Нямаше с какво да кримпна - нито можах да намеря подходящи кабелни накрайници, нито имах подходящите инструменти. Кабелите обаче неизбежно трябваше да бъдат заменени - корозирали от изтекъл електролит на акумулатор. Ремонтът беше правен посред нощта. Мисля, че бяха споени стабилно, само термошлаух нямах достатъчно голям размер и сложих изолирбанд, а после върху всеки кабел индивидуално - обикновен шлаух.

Tsvetkov

Кримпването просто е по-технологичен процес при производството.
Ако целта е дълговечност, първо се калайдисват краищата, после се кримпват или обратното, въпрос на подход.
При вибрации се използва допълнително конструктивно укрепване на кабела или оформянето му във форма на спирала за по-малко провисване. Топлинните разлики в един автомобил повече засягат изолацията, отколкото самата метална част на кабела. Разбира се, където нагряването е повече от около 100 градуса, се използва точкова заварка между самите кабели или кабел - накрайник (кабелна обувка).

gueswhoaz

Ако калайдисаш преди да кримпнеш не се получава здрава свръзка, получава се същото като да крипваш едножилен проводник - не става.
Виж обратната процедура направена с добри клещи - няма разделяне каквото ще да става.
По-горе говорех за разширяване и свиване (и то на 2 различни материала), не за разтопяване на изолацията.

k810

Крайните стъпала или пък кондензаторите на автокасетофоните да не би да са кримпвани? Very Happy

gueswhoaz

Крайните стъпала данеби да се веят незахванати под капака? Не, имат цял болт, който ги държи, а и платката е здраво захваната за шасито.

hidrazin

Говорим за кабелаци а не за чипове на платка.
Кримпването има редица предимства в сравнение със спойката и затова се използва в автомобилите, самолетите, корабите, енергетиката... Разбира се една от причините е технологичната - прави се бързо и има добра повтаряемост. Но това не е единствената причина.
Най-важната е надеждността и устойчивостта на механични натоварвания и вибрации.
При кримпването електрическата връзка е вътре в самата кабелна обувка или каквото и да е там. Така е защитена от вибрации и механични натоварвания и прегъвания. При запояването част от припоя се изтегля капилярно навътре в проводника чак под изолацията и го втвърдява. Такава връзка подложена на вибрации и огъване неминуемо се уморява и прекъсва. Всички знаем къде се се късат кабелите - до спойката. За това има и друга причина. При спойката имаме сплавяване на медта с припоя - част от медта се разтваря в самия припой и така се намалява механичната якост на проводника. В това може да се убедим ако поработим с медна човка на поялника - бързо се "изяжда" от припоя.
Има и друго - при запояването неминуемо се нагрява и изолацията на проводника и това води до влошаване на нейните качествата пък да не говоря за търговския вид.
И пак всички знаем за студените спойки. При промишлено производство не сме застраховани от такава при запояването и почти няма начин да бъде открита докато не се прояви. Пък и тогава често е трудно.
Имаше и една друга технология за електрически връзки. Ако не ме лъже паметта се казваше репинг.