Форум за електроника

[p_stoyanoff]

Здравейте! Мога ли да попитам как се преобразува капацитата на IGBT транзистор(ако е даден във Фаради) в Кулони? Формулата по принцип е
C=Q/V, но какво V(напрежение) да използвам?
Благодаря!

[gigant]

До каквото ще го зарежда/разрежда драйвера. Не забравяй и заряда на милеровия капацитет, там вече играе дрейновото напрежение.

[p_stoyanoff]

Нещо не схванах! Значи, по моите разбирания времето за включване/ изключване на транзистора се изчислява така Tsw=Qg/Ig. Т. е. като знам тока мога си изчисля това време, но тук капацитетът е в Кулони. А ако е даден във Фаради как да направя сметката?
Ясно ми е, че той ще се отпуши или запуши евентуално, въпросът е кога..

[tropper]

Първо зарядът е в кулони.

Иначе по въпроса - лесно може да се сметне времето на включване без товар (и напрежение) на дрейна. Ползваш капацитета на гейта.

Обаче на реално закачен тр-р не е съвсем така...

В момента на отпушване на гейта, както и гиганта каза, започва адски много да влияе капацитета дрейн-гейт. Той на пръв поглед е много малък (pF), но диференциалът на напрежението (dUds/dt) е много голям. Това изменение поражда ток през този капацитет, който пречи на зареждането на гейта. Погледнато на осцилоскоп се забелязва една дълга хоризонтална права, в което време напрежението на дрейна пада от максималното до близо до минималното. След това последващото нарастване на гейтово напрежение води до увеличаване на проводимостта на канала, но тогава напрежението на дрейна е паднало достатъчно, че да не се отразява значимо.
Именно по време на правия участък са най-големия процент от ключовите загуби. Колкото повече ток "сипва" драйвера, толкова по-бързо се преодолява този участък.

С малко гимнастика на мозъка, формули от Теоретична Ел-техника и някои допускания и изключвания в рамките на инженерната 5-10% грешка ще можеш да си го изведеш

П.С. Не съм сигурен (провери го!) но мисля че ако приведеш капацитета дрейн-гейт с коефициент Ud/Uth ( макс. напрежнието на дрейна в схемата ти към праговото на гейта - ок.4V) и го сумираш с гейтовия капацитет ставаше приблизителната сметка.
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

[gigant]

Към автора - прочети внимателно какво ти е написал tropper. Не бъркай понятията! Ще ти дам пример като за водопроводчик (без да се обиждаш!) - в кулони се мери количество електричество (или количество вода в примера). Ток - дебита на водата, дето налива една кофа (бъчва, бидон, цистерна, каквото ти кефне, това е кондензатора). Дебита е вързан с диаметъра на тръбата, от която се налива, и налягането в нея. Капацитета - това е площта на дъното на съда, в който се налива водата. Напрежение - нивото на водата в съда. Голяма бъчва през малка чучурка бавно се пълни...

Е, за милеровия капацитет е малко по-завързано. Уж малка цифка, ама като е с голямо налягане - много вода налива/излива!

Към tropper:

[p_stoyanoff]

Без да ми се обиждате и вие, но знам какви са разликите м/у заряд и капацитет! Проблемът ми беше, че за въпросния IGBT в таблицата с х-ки не е даден Qg, а входния и изходния капацитет(само това, няма заряди никакви). Като се по-рових из графиките отдолу се оказа за заряда е даден в графичен вид.
Благодаря!

[Techmaniac]

Графика на обясненията на troper и gigant

прочети и виж фиг.3