 |
Форум за електроника
Български форум за електроника, ремонти, схеми, документация
|
| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
vstoykov
Опитен потребител
Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 327
Местожителство: Варна
|
 Пуснато на: Нед Дек 24, 2006 18:27 Заглавие: измерване на ESR на кондензатор с цифров дисплей |
 |
|
Съществуват уреди, които измерват активното съпротивление на кондензаторите (ESR = Equivalent Series Resistance).
Търсене с Google (англ.)
Търсене с Google (рус.)
Може би най-разбираемата и проста схема (която работи без да има нужда от осцилоскоп) е тази:
http://ludens.cl/Electron/esr/esr.html
Не ми е съвсем ясно какво е предимството да се ползва трансформатор.
Една още по-проста схема:
http://www.masterkit.ru/info/magshow.php?num=32
Друга схема, подобна на горната:
http://store2.data.bg/lachko/TEMP/ESR_meter.jpg
Сравнително проста безтрансформаторна схема със светодиоди:
http://cxem.net/izmer/izmer40.php
Най-простата схема (с трансформатор), която успях да намеря:
Искам да си направя такова устройство, но с цифров измервателен уред. За съжаление схемите, които са показани работят така, че напрежението или тока, което се подава на стрелкова система зависи от съпротивлението на кондензатора нелинейно (и ако ползвам цифров уред трябва да правя сложни сметки за да разбера колко ома е съпротивлението на кондензатора).
Например за схемата от http://ludens.cl/Electron/esr/esr.html успях да начертая графика (с програмата KmPlot):
Възможно е да се построи измервателно устройство, което да е с линейна зависимост:
Причината за това е сравнително голямото съпротивление на резистора (10kΩ), което на практика определя тока през веригата (нищожното съпротивление на здравия електролитен кондензатор почти не влияе на протичащия ток). Разбира се ако махнем кондензатора ще се получи твърде голямо напрежение на волтметъра (трябва да има защитни диоди).
Смятам като волтметър да ползвам [широколентов усилвател -> изправител -> цифров измервателен уред]. В такъв случай възниква проблем. Обяснявам го със следния пример:
Захранващо напрежение: 10V
Съпротивление на кондензатора: 1Ω
Коефициент на усилване на усилвателя: 100
В такъв случай напрежението на входа на усилвателя ще бъде 1mV, а на изхода на усилвателя ще бъде 0,1V.
В такъв случай диодът на изправителя няма да се отпуши.
Ако повишим усилването на усилвателя до 1000 няма да можем да измерваме съпротивления по-големи от 10Ω (защото на изхода ще има напрежение 10V, което е ограничено от захранващото напрежение, което в примера е също толкова). При съпротивление 1Ω, на изхода на изправителя, напрежението ще бъде (1V*1.414)-0,6V т.е. диодът (силициев, който се отпушва при 0,6V) оказва влияние на резултата (особено при напрежения близки до напрежението на отпушване).
Освен това за да може да се ползва резистор с достатъчно голямо съпротивление се налага захранващото напрежение да е по-високо, което не е добре за кондензаторите с малко пробивно напрежение (напр. 6,3V).
Начин да се реши проблема е чрез задаване на преднапрежение на диода:
Резисторът R1 се подбира достатъчно по-голям от R2 за да няма постоянно напрежение върху волтметъра когато няма променливо напрежение на изхода на усилвателя.
Въпреки преднапрежението, волт-амперната характеристика на диода е достатъчно крива за да предизвика нелинейна зависимост на напрежението върху уреда от напрежението на входа на усилвателя.
Имате ли по-добра идея как да измервам променливо напрежение с уред, който мери постоянно?
Последната промяна е направена от vstoykov на Пон Дек 25, 2006 21:17; мнението е било променяно общо 2 пъти |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
vstoykov
Опитен потребител
Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 327
Местожителство: Варна
|
| Пуснато на: Нед Дек 24, 2006 23:35 Заглавие: |
|
|
Струва ми се, че намерих решение на проблема с нелинейността на диода:
http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/electronic/opampvar3.html#c1
Същата схема се обяснява на стр. 345-346 на книгата на Атанс Шишков Полупроводникова техника. Част втора. Усилватели и интегрални схеми. Там авторът пише: "Ефектът (...) е такъв, като че ли се намалява А-пъти напрежението на отпушване на диода. На практика с подобни схеми се постига напрежение на отпушване 0,05-0,1мВ. Друго предимство на тези детектори е, че предавателната им характеристика е линейна. Главният им недостатък е, че нямат добри честотни свойства."
Ето как си представям използването на тази схема:
 |
|
| Върнете се в началото |
|
|
Фикри Нури
Опитен потребител
Регистриран на: 26 Юли 2005
Мнения: 1673
Местожителство: Kърджали
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
vstoykov
Опитен потребител
Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 327
Местожителство: Варна
|
| Пуснато на: Пон Дек 25, 2006 18:46 Заглавие: |
|
|
Намерих следната схема:
http://www.qrz.ru/schemes/contribute/constr/esr.shtml
Интерес представлява свързването на кондензатора - във веригата за ООВ на операционен усилвател. Начертах графика, която показва зависимостта на коефициента на усилване по напрежение на усилвателя от съпротивлението (ESR) на кондензатора (пренебрегнати са капацитивното съпротивление на кондензатора, влиянието на диодите и влиянието на вътрешното съпротивление на източника (генератора)):
Остава да помисля как да я преработя така, че да работи добре при еднополярно захранване (електролитен кондензатор последователно на R5 и делител на напрежение към неинвертиращия вход на ОУ, който да дели захранващото напрежение на две - в такъв случай стабилността на схемата ще зависи от стабилността на ESR на кондензатора...). |
|
| Върнете се в началото |
|
|
ELP
Опитен потребител
Регистриран на: 07 Яну 2004
Мнения: 6933
Местожителство: София
|
| Пуснато на: Пон Дек 25, 2006 20:06 Заглавие: |
|
|
| Схемата от електрон-инвест си е много добра ,мой колега я направи със уредче от Конрад и работи перфектно ,препоръчвам ти я ! |
|
| Върнете се в началото |
|
|
vstoykov
Опитен потребител
Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 327
Местожителство: Варна
|
| Пуснато на: Пон Дек 25, 2006 20:14 Заглавие: |
|
|
| ELP написа: | | Схемата от електрон-инвест си е много добра ,мой колега я направи със уредче от Конрад и работи перфектно ,препоръчвам ти я ! |
След претърсване в сайта на списанието намерих следните статии:
| Цитат: |
Бр.10/2004 Автор: Флеминг Йенсен
Уред за измерване на ЕПС на кондензатори (стр. 21)
Автор: Флеминг Йенсен
Да насочим вниманието си към схемата на уреда за измерване на ЕПС, дадена на фигура 4. Около IC1 е изграден 200 kHz-ов генератор на правоъгълно напрежение. Сигналът се дели на 2 от IC2.A. Всъщност IC2A представлява нашия биполярен 100 kHz-ов генератор на тест-сигнал. Последователните резистори R6 и R3-P3 на изходите Q и Q| на IC2.A осигуряват високо изходно съпротивление на генератора спрямо ниското EПС, и същевременно правят от генератора 100 kHz-ов, симетричен генератор на стабилен ток. Падът на напрежение върху изпитвания кондензатор се подава на IC3 - четири двойни ключа свързани по схема за смяна на полярността, която сменя полярността в синхрон с изходите на IC2.A. Това позволява на IC3 да действа като един вид примитивен АЦП. Диференциалният усилвател IC4.A преобразува симетричния сигнал в несиметричен т.е. в сигнал чийто потенциал се мени и разглежда спрямо маса. IC4. B усилва сигнала така, че той може да се подаде на 200 mV-ов волтметър. IC9 e интегралната схема на волтметъра, която в случая е ICL7106 и се използва с течнокристален дисплей в напълно стандартна конфигурация. Интегралната схема LM358 (IC8) е компаратор, който има за цел да покаже кога е време да се смени батерията. IC7 служи за генериране на отрицателното захранване за схемата. Както е показано на схемата, измервателните сонди са свързани с по два екранирани проводника. Всяка една сонда е свързана с един сигнален проводник (например "А") и един измервателен проводник (например "В"). Повече за сондите ще намерите в точката "Изпълнение".
|
| Цитат: |
Бр.1-2/2004 Автор: Ф. Йенсен
Уред за измерване еквивалентното последователно съпротивление на кондензатори (стр. 14)
Автор: Ф. Йенсен
Какво ще кажете да притежавате тестер, за проверка на кондензатори в схема, който да ви спести суетенето по търсенето на повредения кондензатор. С този уред нуждата от разпояването на кондензатора отпада и проверката става просто в самата схема, като границите на измерваните стойности са от микрофаради до стотици нанофаради.
|
За съжаление не са публикували схемите. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
Фикри Нури
Опитен потребител
Регистриран на: 26 Юли 2005
Мнения: 1673
Местожителство: Kърджали
|
| Пуснато на: Вто Дек 26, 2006 8:24 Заглавие: |
|
|
При заявка те изпращат и стари броеве на списанието.
_________________
http://www.velox-systems.eu/
В скайпа: filikon |
|
| Върнете се в началото |
|
|
vstoykov
Опитен потребител
Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 327
Местожителство: Варна
|
| Пуснато на: Вто Дек 26, 2006 10:13 Заглавие: |
|
|
| Фикри Нури написа: | | При заявка те изпращат и стари броеве на списанието. |
| Цитат: |
Последователните резистори R6 и R3-P3 на изходите Q и Q| на IC2.A осигуряват високо изходно съпротивление на генератора спрямо ниското EПС, и същевременно правят от генератора 100 kHz-ов, симетричен генератор на стабилен ток. Падът на напрежение върху изпитвания кондензатор се подава на (...) |
Като гледам едва ли са измислили нещо ново - "стабилизатор на ток", реализиран чрез резистор със съпротивление, многократно по-голямо от измерваното, усилване пада на напрежение и измерване (както го описах по-горе).
За сега се спирам на този вариант - само трябва да измисля как да повиша напрежението от две-три батерии 1,5V до по-високо, защото схемата ще работи по-добре при по-високо захранващо напрежение (освен, че съпротивлението на резистора (стабилизатор на ток) ще може да се направи по-високо, и напрежението на изхода на изправителя ще може да е по-високо (смятам да има два обхвата - 1Ω-> 1V и 10Ω -> 1V). Разбира се може и да го направя при 1Ω да дава на изхода на изправителя 1mV (така ще мога да меря 0,1Ω, защото уреда на обхват 200mV има такова ограничение), но измерването няма да бъде много точно.
Ще ползвам уред DT830B, за който дават точност "0,5% of rdg +/-3D", което аз го разбирам 0,5% от стойността, написана на екрана (rdg=reading?) +/- 3 цифри. Например грешката при измерване на 0,1Ω на обхват 200mV (при 1Ω -> 1mV) ще бъде +/-0,3005mV (три пъти!).
Затова искам да ползвам съответствие 1Ω -> 1000mV, защото там при измерване на 0,1Ω (напр. на обхват 2000mV) уредът ще покаже 100mV с точност +/-3,5mV т.е. 3,5%, което е по-добре от 300,5% в примера по-горе  |
|
| Върнете се в началото |
|
|
vstoykov
Опитен потребител
Регистриран на: 04 Дек 2005
Мнения: 327
Местожителство: Варна
|
| Пуснато на: Вто Дек 26, 2006 13:11 Заглавие: |
|
|
Измислих схема на импулсен ключов стабилизатор, но май е по-добре да не я ползвам, а да си потърся нещо полуготово (интегрална схема)...
Каква интегрална схема ще ми препоръчате? |
|
| Върнете се в началото |
|
|
tropper
Опитен потребител
Регистриран на: 08 Сеп 2005
Мнения: 1299
Местожителство: София
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
