Форум за електроника

vstoykov

Доколко е критична индуктивността в импулсен стабилизатор като този:
http://vslivecd.openfmi.net/tmp/shemi/34063.png

Пише, че се прави от ферит номер 55117 с 38 навивки #22 AWG (=0.326mm2).
Намерих характеристиките на този ферит:
http://vslivecd.openfmi.net/tmp/shemi/55117.png

Обаче не ми се търси точно такъв ферит. Разполагам с такъв:
Височина: 12мм
Вътрешен диаметър: 7мм
Външен диаметър: 11мм

Феритът е бил в алуминиев корпус, около соленоид (т.е. намотката е била вътре в него, а не около него). Бил е част от трептящ кръг, така че е ясно, че става са 100kHz.

Намират ми се и малко по-големи ферити.

Доколко е допустимо да се различава индуктивността? Например 50 навивки около посочения магнитопровод (12/7/11)?

vstoykov

Намерих информация за изчисляване на намотки:

Уикипедия -свободната енциклопедия:
http://en.wikipedia.org/wiki/Inductor

ji4kajiata

vstoykov написа:
r радиуса на магнитопровода ли е или на сечението на намотката? D диаметъра заедно с медния проводник ли е или само диаметър на магнитопровода?
Явно няма да ми се размине купуването на уред за мерене на индуктивност...

Тук пише как да се направи такъв уред:
http://forum.eshop.bg/viewtopic.php?t=15000

---------------------------------------------------------------------

Значи, и r и D са само на магнитопровода, r е от центъра на магнитопровода до края. Това с уреда е така, определено ще ти трябва. Това с правенето на уреда не ти го препоръчвам, защото после трябват калибровки разправии и рдуги простотии. По-добре иди в Конрад и си вземи един уред кум 30лв. е един нормален, който ще ти свърши работа, и с добри параметри и обхват.
Но за да не се занимаваш със всички тези щуротии, ще ти предложа нещо, доколкото видях схемата искаш да направиш стабилизтор със MC34063. Иди в някоя фирма, доставчик на интернет и ги помоли да ти дадът едион изгорял Swich (или да ти го продадат за 20-50ст.). От там ще си свалиш този дросел. Има го в 90% от марките 8-портови Swichowe. Аз съм работил с над 50 марки в града и на всичките го има (без тези от преди 5год.).

tropper

Индуктивността не е толкова критична в тоя случай. От нея се определят пулсациите на тока. По-голяма индуктивност - по-малки пулсации и обратното. Ако намалиш индуктивността има възможност да преминеш в режим на прекъснат ток, което не е страшно, най-много да не успееш да вдигнеш напрежението до стойност, която искаш. Ако я увеличиш прекалено много токовото ограничение с Rsc на 34063 ще се включва рядко и може да получиш дестабилизация на ОВ, в следствие на което изходното ти напрежение да има по-големи нискочестотни пулсации. Това също не е страшно, защото ти все едно го получаваш при работа с по-малък товар от номиналния. Едно кондензаторче в делителя на ОВ, подбрано малко по сметки с времеконстанта RC, малко опитно, обикновено оправя работата.

Не се занимавай да навиваш индуктивност. Безсмислено е. Купувай готова 220мкХ (Едит: ако ти трябва както на картинката 170мкХ, иначе най-близката по-голяма стандартна стойност е препоръчително) и си свиркай.

Успех в проекта и успешна нова година Wink

_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

tropper

Ама и на мен ми тече разпокъсано мисълта Confused

... няма значение...

За уреда - ji4kajiata е прав. В Конрад задоволително такова уредче наистина е 32-33лв. Не се струва нервите да си го конструираш сам.

Switch-овете - мда ако не намериш по магазините дросел това е някакъв вариант. В Repotec и Ladox обикновено са 220uH тороидални, в някои по-калпави изпълнения съм виждал и по 100uH радиални.

Коефициентът AL - много хубаво нещо. Казва ти колко навивки ти трябват на съответната сърцевина за да постигнеш желаната индуктивност. Или по друг начин:

N = sqrt(L/Al)

Ал обикновено се дава в нанохенри.
Има обаче и една уловка - този дросел има голямо постоянно подмагнитване - т.е. индукцията на полето има постоянна съставка, защото и тока има постоянна съставка. Оттук се избира въздушна междина за материала, ефективно сечение и т.н. така че да не се стига до насищане на сърцевината, защото тогава бобината става късо съединение Wink

В резюме - смяташ си индуктивността, средния ток на дросела и купуваш готов със съответните параметри.
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

vstoykov

Благодаря за отговорите. Да обобщим до тук:
- Изгодно е да се купи готов уред за измерване на L и C за тридесет и няколко лева, вместо да се прави
- Дроселът трябва да има магнитопровод с достатъчно голям размер (въздушна междина?) за да няма насищане (кое точно определя по-големия ток на насищане? При последователно свързване на дросели с по-малко навивки ще се увеличи максималния ток?)
- Точната индуктивност не е фатално ако се различава и е лесно да се установи експериментално дали индуктивността е достатъчна
- По-добре е да се купи готов навит дросел, ако в магазина знаят за какъв ток е (постоянна съставка е от критично значение), но не ми е съвсем ясно къде се продават - не съм търсил и затова не знам.

В следващите няколко дена няма да мога да купя дросел, защото магазините са затворени, но догодина ще разуча.

vstoykov

Знаете ли какви са характеристиките на магнитопровода от енергоспестяващите крушки? Някъде бях гледал схема на такава крушка, но не мога да я намеря...

Niakoi

Едно друго решение: избираш си един стандартен дросел (например от магазин Комет) с индуктивност 100uH или 47uH или там какъвто стане и тук:
http://www.nomad.ee/micros/mc34063a/index.shtml
сменяш честотата докато ти съвпадне индуктивността на дросела с изчислената.
За 50uH е 150 KHz (Ст = 160pF).

tropper

- Ето ти подробно описание как всъщност се изчисляват дросели, има си и програмка онлайн:
http://schmidt-walter.fbe.fh-darmstadt.de/smps_e/etd_hilfe_e.html

- Последователно свързване на дросели не се препоръчва. Евентуално може с изравнителни успоредни резистори. Когато през дросела не тече ток напрежението върху него е недефинирано - реално се получават едни осцилации, които могат да бъдат видяни примерно при buck-конвертор работещ в режим на прекъснат ток. Когато имаш две индуктивности свързани последователно потенциала в точката между тях става плаващ и има опасност да стигне до големи стойности - ограничава се само от токовете на утечка. Затова и примерно на PSpice като симулираш програмата ти се кара ако имаш два последователни дросела без нищо свързано към средната точка.

- Точната индуктивност въобще в силовата електроника не е много критична - въпрос на компромис. Ако е по-малка ще товариш повече ПП елементите - транзистори, диоди, както и кондензаторите, защото ще имаш по-висок пиков ток, ако е по-малка - печелиш от цената... Това е грубо казано естествено, зависи си и от топологията.

И затова и стандартните стойности за индуктивности са от 20% - вия ред - 100, 150, 220, 330, 470, 680, 1000 ....

- Покупка ... във Варна не знам как стои въпроса но в София спокойно можеш да намериш каквото ти трябва в МТ1 или в Комет.
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

vstoykov

Устройството работи, но се чува съскане (нещо като бял шум, но с повече високи честоти). Вероятно идва от дросела (154 навивки върху феритен пръстен 24х12х5мм). При по-малко навивки не работи с товар 20мА (не дава напрежение двадесет и няколко волта). При захранване 6V работи, но при 3V не може да вдигне над 22 волта с товар (иначе без товар вдига над 30V).
Пуснах до на по-висока честота 500pF или 1000pF, вместо 1500pF.
За изправителен диод ползвам PHILIPS BYX71 350R (имаше феритни пръстенчета на крачетата и не съм ги махал - извадих го от импулсно захранване). Знам, че се препоръчва диод на Шотки, но в момента нямам такъв.

Измервания при Ct 500pF Uвх=3V Uизх=15V (при настройка на делителя да дава 24V дава 15V - недостатъчна индуктивност или бавен диод?)
Iвх=0,15А (0.450W)
Iизх=0.015A (0.225W)
КПД=50%

Измервания при Ct 500pF Uвх=6V Uизх=24V (регулира се до над 30V под товар)
Iвх=0,15А (0.900W)
Iизх=0.024A (0.576W)
КПД=64%

Предполагам, че КПД е малко поради недостатъчната индуктивност и/или бавен диод. Махнах феритните пръстенчета от крачетата на диода. При докосване на диода с ръка шумовете намаляват (разположен е близо до тороидалния дросел).