Форум за електроника

[sparky]

Тъй като старата тема с прогарянето тръгна в друга посока, мисля че така е по-добре. Повече хора ще могат да я видят.

Ако някой е правил такова нещо и може/иска да даде подробности - да пише.

[TIReX]

ibahti i lazera deto trqbva da e oba4e za da progori mednata lenta. Lo6oto na rabotata s ecwaneto e 4e nemoje da se napravqt swyhtynki pate4ki no nedostatyk na frezata e 4e trudno se pravi ot doma6en maistor ako ne i nevyzmojno de!

[elektronchika]

а черните маркери за CD на какво основа са и от къде можа да се намери такова мастило на милилитър(примерно)? нали това мастило става за печатни платки, ако се направи мастиленоструен принтер да печата с такова мастило направо върху текстолита няма ли да стане добра рисунка на пистите??? аз си мисля че е възможно, но от друга страна мастилото може да се разстича, тъй като фолиото е много гладко. след това трябва да се ецва, да се пробиват отвори, но поне една фаза от правенето на платките би ставала по лесно. какво ви е мнонието за това?

[sparky]

Става. На някои принтери мастилото е водоустойчиво (на EPSON-ите например). Обаче не знам дали е устойчиво на FeCl3 или другите варианти. Със сигурност обаче знам че за някои принтери се продават специални мастила, някои от които вероятно ще станат за целта. Обаче пак не ти мърда преправянето поне на част от механиката. (Мамка и механическа ).

[sparky]

На мен обаче точно ецването ми е най-противно. Пробиването и рязането също.

Ако използваш FeCl3 има твърде голяма вероятност да направиш мазало. Ако пък се използва Амониев Персулфат или Натриев Персулфат, разтвора трябва да се подгрява, освен това в най-добрия случай - при Натриевия Персулфат разтвора може да се ползва 5-6 дена. И да го ползваш и да не го ползваш постепенно "изветрява". Амониевия пък, ако не го поддържаш над определена температура рекристализира и не става за нищо. Има и други разтвори ама или излиза скъпо, или е мръсно, или отделя газове, или е бавно. А колкото е по-бавно, толкова по-некачествена става платката.

Колкото до дупченето представи си платка с 20 чипа по 20 крака да речем (а това според мен не е кой-знае колко). Това са 400 дупки и незнам ако се пробиват на ръка колко време ще отнеме (така де, знам, щото съм пробивал платка с около 200). Точността няма нужда да я споменавам.
Сигурно някой ще каже "ми използвай SMD" - няма лошо, ама аз поне виждам същия зор после с поенето.

[Zdrav]

http://www.lpkf.com/products/rapid_pcb_prototyping/circuit_board_plotter/protolaser100.htm

това е по въпроса как се прави платка чрез прогаряне с лазер.

Тая фирма LPKF явно правят всичко и фрези и лазерни плотери и машини за позициониране на компоненти със ситна стъпка(BGA корпуси например)...

Днес говорих с мой приятел който е в екипа работещ по разработката на хидравлични системи с висока прецизност. В момента са направили прототип, хидравличен цилиндър с цифрово управление и прецизност 1 микрон. Без никакви луфтове да оказват влияние защото хидравличната им система е така конструирана че да ги компенсира. Готвят се за някакво изложение. При това системата им не е нищо сложно, може да се направи и прототип с размери подходящи за една фреза А4. Това го пиша само като информация. Цената на този вариант ще бъде доста по-висока от 600 лв. А и няма стари принтери или скенери с хидравлика от които може да се вземе някой чарк.

Мисля че идеята за винтовата предавка е вероятно най-достъпният за домашни условия начин за изработка на позициониращия механизъм.
Не би било зле ако като обратна връзка управляващата електроника получава информация за точното местоположение на главата, но засега нямам идея как да се направи.

Що се отнася до използването на плотер трябва да стане. Силите на рязане не са големи, а масата на режещата глава би могла да се намали ако се използва турбинка с гъвкава връзка като тези на зъболекарите. Трябва да се помисли и за по-плавното спускане на режещия инструмент към текстолита защото ако е по-фин често ще се чупи от рязкото забиване.
_________________
Знанието е лично преживяна истина.

[Zdrav]

Хрумна ми идея как да се направи обратната връзка за точното местоположение на режещата глава.
CCD главата на скенера мисля че е редичка от фоточувствителни елементи със физическа разделителна способност около 600 dpi. Тоест около 0.04мм стъпка. Ако се вземе по една такава глава от стар скенер и се поставят неподвижно успоредно на паралелите на позициониращия механизъм. Движещата глава ще има закрепен някакъв репер по X и по Y например две тънки игли. Които ще се движат на бял отражателен фон. Няма да е необходима лампата на скенера.
Механичната част няма да е сложна. Какво ще кажеш спарки? Но трябва да се зарови човек във софтуера който обслужва скенера и да се направи своеобразен OCR.
Дали ще стане не знам, както и дали не предизвиквам смях в залата.
Но ако има обратна връзка системата ще стане по-точна макар и самоделка.
_________________
Знанието е лично преживяна истина.

[TIReX]

Mom4eta moga da vi pojelaq kasmet!
Mislq 4e 6te se capam s kiselinite za amatiorskite si platki za6toto ako zapo4na da si pravq ma6ina i za platki 6te ostavq nqkoi bez rabota bez da iskam

[TIReX]

To e qsno 4e vie vdqvate po-ve4e ot men no za6to ne se saberete dvamata li4i si 4e razbirate i 100 na 100 6te sa4inite ot ni6to ne6to! Samo i da spomena 4e 4ovek kolkoto i idei da ima kakvito i na4ini da e izmislil za ulesnenieto si osnovnata pri4ina 4e nikoi ne podema ni6to e 4isto finansowa, to ina4e bylgarite 6tqme da sme po napred ot qponcite!

[sparky]

Когато използваш стъпкови двигатели обратна връзка не е задължителна. Просто трябва да прецениш максималната скорост, на която миже да се работи без двигателите да порпускат стъпки. Мочти всички матрични принтери са на този принцип. Слагат се само два датчика (обикновено оптрони с въздушна междина) в началото и края на съответната ос (може и само един датчик в началото) и при инициализацията на управлението, то придвижва главата докато достигне единия от двата. Тъй като местоположението на датчика е известно, съответно и позицията на главата ще е известна когато стигне до него. Освен това, ако се сложат 2 датчика в двата края, може да се използват и за калибриране, защото могат да се преброят стъпките между тях, а тъй като разстянието е известно, може да се намери и стъпката в мм.
Обратна връзка обикновено се използва в по-големи машини, или такива с висока скорост. Там обикновено се използват или серво двигатели, или хидравлика, освен това натоварванията и инерционните моменти са по-големи.
Въпреки това, обратна връзка може да се направи и по по-лесен начин - взимаш една стара мишка (за компютър де ) и и изваждаш джаджите. Вътре има ролки с дупки и по два оптични датчика на ролка. Закрепяш ролката за водещия винт и датчиците така, че да са в същото положение спрямо ролката, както са били в мишката и готово. Ролките имат по около 40-50 дупки и разделителната способност ще е 2мм/50=0.04мм. Ролката може да се закрепи и за стъпковия двигател, и тогава разделителната способност ще е още по-голяма - от порядъка на 0.01мм.

Но като се има предвид че при тази машина не се търси голяма скорост (тя и не може да бъде много голяма, защото ще се потроши режещия елемент), може да се мине и без тези екстри.