Форум за електроника

vstoykov

Днес реших да пробвам да разпоявам с най-обикновена запалка.

Методът е следния - закрепвам платката хоризонтално, нагрявам със запалката от долу и дърпам елемента от горе с подходящи клещи.

Разпоих няколко транзистора, няколко диода, две интегрални схеми и три платки, запоени на рейки към основната платка.

Диодите и транзисторите ги пробвах - работят!

Интегралните схеми няма как да ги пробвам, но предполагам, че работят, защото корпусите им не се нагряват повече от нормалното (това по субективна преценка - пипам корпусите им и усещам не много силна болка т.е. малко над 42*C, но не повече от 100*C, защото не се наблюдава цвърчене).

Когато държа запалката по-далече от платката (напр. около 2 см от горната част на пламъка), последната не променя цвета си, но ако я доближа платката почернява леко.

Платките са едностранни. По този метод интегралните схеми се разпояват много по-лесно отколкото с поялник.

Bojilov

vstoykov

old4

fishev

Аз бих казал човек без работа Има време и се опитва да открие топлата вода и велосипеда Ако се хване да свърши някоя работа изкара някой лев ще има и за качествена помпа ,за поялник -помпа а и за читава духалка

vstoykov

Bojilov

wesko dilow

Явно колегата е още млад,неопитен и беден.Забравих кога беше,още преди 25 или 30г.мързеливите на Запад са измислили поялниците WELLER с цяла чанта аксесоари,включващи и ванички със стопен припой и устройство за отпояване на еднослойни,двуслойни и др платки,запазвайки чипа и платката за по-нататъшно ползване.Е,моята станция с вакуум помпа си стои като експонат,от мързел да намеря един силиконов маркуч за въздуха,че го прерязах по невнимание,а сега какви ли не методи и улеснения има за мързеливо отпояване вече,че и аз не съм в час.Дори газовата горелка с размер на химикалка е по-ефикасна от обикновенна запалка.Това е само мое мнение,не давам акъл.

wesko dilow

Явно колегата е още млад,неопитен и беден.Забравих кога беше,още преди 25 или 30г.мързеливите на Запад са измислили поялниците WELLER с цяла чанта аксесоари,включващи и ванички със стопен припой и устройство за отпояване на еднослойни,двуслойни и др платки,запазвайки чипа и платката за по-нататъшно ползване.Е,моята станция с вакуум помпа си стои като експонат,от мързел да намеря един силиконов маркуч за въздуха,че го прерязах по невнимание,а сега какви ли не методи и улеснения има за мързеливо отпояване вече,че и аз не съм в час.Дори газовата горелка с размер на химикалка е по-ефикасна от обикновенна запалка.Това е само мое мнение,не давам акъл.

интермаш

За демонтажа (отпояването) само на доказано дефектни транзистори, кондензатори (особено електролитните в компютърните дъна), диоди а и в по голяма част от резисторите, индуктивности, ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ и т.н. прилагам стар и ефикасен по отношение на запазването на платката метод, който се състои в следното:
с малки и с връх с остър ъгъл секачки отсичам изводите от страна на елементите до максимално допустимата височина на извода. След това демонтажа на останалите запоени стърчащи изводи е елементарен и бърз - нагряваш спойката отдолу с маломощен поялник ( примерно 50 - 80 вата ) и отгоре го издърпваш с пинсета.
Елементарно!!!
Платката остава непоразена.
След това отново нагрявам спойката и с остра, тънка и здрава дървена клечка възстановявам отвора.
В специалния случай на запоени електролитни кондензатори до края на изводите в/у платката (в модерната електроника това е правило) хващам кондензатора с плоски клещички, смачквам го и след това дърпам силно - кондензатора се отскубва, а изводите му остават. Разпойвам отдолу и ги изваждам с пинсетата. Този метод е много ефикасен за запазването особено на многослойните платки, каквито са примерно компютърните дъна и др...
Метода съм прилагал дори и в случай на SMD елементи (зависи от конкретния случай).
Не използувам духалки, и скъпи поялници. Работя само с индукционен 100 ватов, и обикновени поялници с нагревател 20 50 100 и 250 вата - на които сам си изработвам човките. Не ми е необходимо регулиране на температурата - това го правя аз самия - при индукционния с включване и изключване, а при другите по времето на нагряване наблюдавайки спойката. Досега - четиридесетина години не съп повредил нито платки, нито елементи от прегряване. Вакуум помпата ползувам само когато трябва да се разпои доказано неповреден елемент или имам съмнение, че може и да не е повреден или пък повреден, но искам да си го запазя за спомен Wink

.
Ефикасността на метода се състо най-вече в това, че винаги се загрява само една спойка, а можеш и да правиш по-малки или по-големи паузи от спойка до спойка.
Надявам се да съм бил полезен. Не претендирам за авторство. Убеден съм, че голяма част от колегите правят и така.
Ще помоля Г-н Божилов и Г-н РС да бъдат така добри и да не коментират мнението ми.