Форум за електроника

[Wisi]

Сглобих следното импулсно захранване - http://kn34pc.com/construct/stormbringer_lyb_ocs/osc_02.gif ( http://kn34pc.com/construct/stormbringer_lyb_ocs.html ). Направих промени: увеличих броя на навивките в намотки W4 и W5 за да се получат напрежения 200V и 800V , освен това първичната намотка я промених за 12V - 26 нав. ПЕЛ 0,3.
При включването на захранването изходните напрежевния се появиха със очакваните стойности, но при натоварване, захранването "кляка". - Натоварих 30V с резистор 560 ohm и слезе до 16V . (Напрежението и преди стабилизатора пада. Пада върху стабилизатора е около 2V - в смисъл - не е от него) Също проблема се получава и при сменени изводи на вторичната за 30V , но е по-слабо изразен - пада до към 18V.
За магнитопровод съм използвал Ш7х7 (E25) предполагаемо български (от Викиват) и ако е български следва, че магнитна проницаемост е 2000, което ще отговаря на схемата. - http://wisi.hit.bg/u-magnetic-tr.bmp А може би греша?
Съмнявам се, че проводника на първичната е прекалено тънък, че разстоянието между сърцевините на трансформатора е погрешно, че ферита не е с предполагаемата магнитна проницаемост и че трансформаторът не е навит правилно - виждал съм, че в импулсните захранвания половината навивки от пърничната са навити първоначално, след тях са всички вторични и в края другата половина (в случая не съм изпълнил трансформатора така).
Пробвах и с един друг магнитопровод (от някакъв стар траф, при отлепването се счупи и го лепих ная две места) този път изпълних трансформатора по схемата и му подадох ток от един инвертор (12->220V) и се държа по същия начин.

Къде може да е проблема?

[tropper]

Смени схемата! В нея ти е проблема.

А сега сериозно и в детайли недостатъците:

1) При тази схема нямаш обратна връзка от изхода. За стабилизиция на изходните напрежения се гледа напрежението на W2. В някои случаи това върши работа, но не винаги. Тук има голямо значение взаимната магнитна връзка (т.е. как си ги навил) между W2 и изходните намотки.

2) Автогенерациите на флайбак с НПН-транзистор са нещо идиотско, което не става за отговорни решения. За простота можеш да направиш схемата за автогенерации с МОСФЕТ. Основните й предимства са че 1. има токова защита на първичната и 2. можеш много по-точно да вкараш обратна връзка с оптрон от изхода

3) Високото напрежение е направено с удвоител, което:
3.1 Улеснява избора на диоди естествено заради напрежението им
3.2 Не може да се разчита на стабилизация
3.3 Е*ава ма*ката на режима на работа на флайбака и просто не става за тук
3.4 Не е пропорционално на другото изходно напрежение, т.к. през единия диод е пропорционално на изхода, а през другия - на входа. Съответно не можеш да разчиташ на основното предимство на флайбака - взаимна стабилизация на изходните напрежения.

4) Не разбрах какво точно искаш да направиш - входно 12В, изходно 200В и 800В ? Каква мощност?

5) Навиването на първичната (секционирането й на 2 части) също е важно, но няма отношение към стабилизацията, а по-скоро към:
5.1. Напрежението, което ще получаваш върху дрейна в обратния ход
5.2. Максималната мощност, която можеш да прекараш през устройството (съответно и КПД-то му).

6) Феритът дали е български или какъв.... може да има значение, но първо трябва да се изясни работната честота. Мисля че тази точка е с най-малко значение от дотук изборените.

7) Спукан ферит при флайбак не ти пречи да използваш ако си го залепил добре - принципно всяко лепене, колкото и да е добро се явява междина. Ако правиш форуард (еднотактен или мост) има значение, защото там се цели да няма междина, но когато правиш флайбакс междина 0,5мм или повече дали ще добавиш няколко десети от милиметъра обикновено не пречи.
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

[Wisi]

Някакви предложения за схема която да използвам?

[WeStIcE]

Имам хубава схема която правих преди година за захранване на автомобилно стъпало (АБ). С обратна връзка от изхода се прави корекция в ШИМ-а . Но кажи също каква плътност на тока очакваш в първичната и също колегата ти каза , каква трябва да ти е тактовата честото дали магнитопровода ти може да работи.

[toncho_b4]

Предложения могат да се направят много, и повечето са и леснодостъпни, например със серията TOP-switch : TOP233YN , да кажем.
Но можеш още малко да си поиграеш с посочената от теб схема.Например, сигурен ли си във сфазирането на намотките? От личен опит мога да ти кажа, че в еднотактните схеми на импулсни захранвания(дори 250 Амперов електрожен е изпълнен с еднотактна схема), сфазирането между първичната и вторичната намотка е много важно.Ако си обърнал двата края на намотката, от обратните токове, които възникват във сърцевината се генерира някакво близко до зададеното първоначално напрежение, но тази намотка няма мощност.За пример давам пак въпросния електрожен (MATRIX 250E на CEA): при ремонта на един друг точно същия апарат ми трябваше да сваля от чисто новия двойката изправителни диоди, докато дойдат поръчаните;оказа се че при недоглеждането ми в сглобяването съм объркал двата края на трансформатора и независимо от това на какъв заваръчен ток настроиш 250 амперовата машина на изхода повече от 3 ампера не можеше да качи, а по напрежение като си мериш с мултицета си е колкото трябва- 85волта;респективно ако се опиташ да разпалиш обмазан електрод дори 2,5 мм при 3 ампера светеше нещо като бенгалски огън, или по-скоро дори като влажна клечка кибрит, която се опитва да гори.
От така начертаната схема ми се струва, че се опитваш да си направиш осцилоскоп, но питам аз струва ли си играчката и нервите?Китайските скопметри вече паднаха ценово докъм 500-600 лева, с две години гаранция.А втора ръка руски осцилоскоп можеш да си намериш мисля дори за около 100 лева (май в този форум някъде гледах обявата)...
Ако твърдо си се заел и няма да се откажеш от тази схема ще продължа с обясненията, само трябва да кажеш къде какво си измерил.....

[Techmaniac]

[Wisi]

Захранването ще се използва за осцилоскопа от линка, като остана да направя само това захранване, да свържа тръбата и ако тръгне да му търся кутия (останалата ел. част е изпълнена на две плати и само остава да бъде тествана.)
Не мисля, че е необходимо за такива малки консумации да се усложнава схемата.

[toncho_b4]

http://www.powerint.com/
Колегите, които не са много запознати с импулсните захранвания могат да започнат от този сайт, за мен всичко там е много добре подбрано като информация, включително изпитани схеми, включително принципи за изчисляване на трансформаторите, включително софтуер за подбор на допълнителните елементи, както и препоръки при изграждането на конкретната схема.Аз самия започнах оттук преди около 7 години.
По темата: при сфазирането на намотките, ако приемем че с пресечените кръгчета в W1 и W2 са отбелязани началата на намотките, значи за намотки W3 и W4 началата им трябва да са откъм общия им край, който във вторичната част е свързан към маса.Ако началата на намотките са откъм изправителните диоди за 30-те и 150-те волта, е напълно в реда на нещата импулсното да няма мощност.За намотка W5 началото трябва да е откъм общия край на диодите обаче, защото като гледам от така изградения удвоител се изисква отрицателно напрежение.
Пропуснах да спомена най-важното, което научих при започването със импулсните захранвания: всяка намотка се изследва отделно за повреди във веригите й, другите в този момент се разкачват от трансформатора и в зависимост от мощностите им може да се подбере съвсем скромен товар за тях във вид на резистори в рамките на около 2-3% от реалния им товар. Въпросния резистор се включва без изправителни диоди директно към импулсния трансформатор.Това всичкото се прави с цел да се избегнат свръхнапрежения във останалите намотки, докато се изследва една.
Очаквам резултата от гореописания опит да се сподели и от другите колеги във форума, които смятат че имат отношение към подобни проблеми.Разбира се и колегата Wisi да сподели след експеримента какво е установил.Успех!

[Wisi]

Смених сърцевината с Ш7х11 AL2700 K2006 и използвах по-дебел проводник за първичната, както и по-малък брой навивки. Освен това временно премахнах отрицателната обратна връзка по постоянен ток. Резултат - консумация на захранването 0,6A при товар 470 ohm и напрежение преди стабилизатора за 30V - 37V.
Така е при всички 3 сърцевини с които опитах. (следователно - не са те виновни за проблема) Сега ще пробвам малко по малко да връщам отрицателната обратна връзка и да променям броя на навивките на първичната, за да сваля консумацията на празен ход.

Сега ми дойде една идея: при ООВ се следи напрежението на W2 когато транзисторът е запушен. За да няма прекалено силен ефект тази връзка, когато през този полупериод се получи натоварване през два от четирите изправителни диода, мога да навия още една намотка от 10 навивки и с двупътно изправяне отрицателното напрежение да се подава на общата точка между 10uF конд. и 5,6V Z-Di .

Редакция:
Опитах с ценери до 13V - или голяма консумация на празен ход или голям пад на изподното напрежение при товар.
При тези опити на трансформатора са навити само W1, W2 и W3.

Засега няма напредък.
Май най-добре ще е да използвам друга схема - търся такава без накакви специализирани ИС (по възможност). Не знам до колко е сполучлива другата схема - http://kn34pc.com/construct/stormbringer_lyb_ocs/osc_03.gif . Възможно ли е за основния трансформатор да се използва не тороид, а Ш образен магнитопровод?

[tropper]

оффф не можах да намеря оригиналния ПДФ и много ме мързеше да я чертая и описвам.... ама ето ти я в атачмент
Успех!
П.С. Стойностите, които са написани не отговарят на истината.

R2/R3 - трябва от минималното входно да прави около 5В за първоначално стартиране на МОС-а
R1 - токово ограничение (Ube на транзисторчето)
М1 - поне 500В, може и 600, може и повече да ти трябва, зависи как се сметне трансоформатора
C4 - поне със 100В повече от приведеното напрежение на вторичната към първична
R4 - опитно - да не грее много и все пак да няма много отскоци (гледа се на осцилоскоп - тука малко те закопах ми се струва ) ама зависи от куплинга на трафа - т.е. колко добре си го навил.
C3 - около 10 микро върши работа
R6 и C5 - опитно за да прави стабилни автогенерации при различен товар; почни от 10н и 510 ома
R7 - може и без него (т.е. накъсо)
R5 - определя тока на оптрона - 100ома до 1 килоом
L3 - прави се толкова (спрямо W2), че при номинално изходно да прави около 15В
* забравил съм един резистор последователен между оптрона и TL431! - около 220ома до килоом
C7 - е обикновено 0,47 до 10микро електролит!

За да се вместиш в 500-волтов МОСФЕТ ти препоръчвам вторичната да я направиш N2/N1 = (U2/U1) * 3 горе-долу

Изчислението на първичната - смяташ индуктивност такава, че да получиш максималното нарастване на тока (от 0 до токова защита) за около 10-15 микросекунди.

Схемата си мени честотата при различно натоварване. С най-голям товар е с най-ниска честота и обратно.

Феритите - задължително 300кХц със съответната междина. Ползвай Кашкето от Комет, добро е за случая. Ако няма междина - подлагаш хартийки и лепиш с каноколит.

Оптрона е LTV817 (PC817).

За повече изходни намотки - привеждай волт/навивка от основната вторична.

Обратна връзка по тази схема се взима за изход <30V ! Иначе е по-сложно - трябва да се взимат мерки да не изгори 431-то.

Ако ще правиш 800В е сложно с изправителния диод. Трябва 3 последователни еднакви от по 1000В, като има слагаш РЦ-групи на всеки.

За 200В също е хубаво да имаш РЦ-група на диода.

Симулация на флайбак можеш да си правиш на:
http://schmidt-walter.eit.h-da.de/smps_e/smps_e.html

Имай предвид, че тази схема работи ВИНАГИ на границата между прекъснат и непрекъснат ток.
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.