Форум за електроника

[sparky]

То при тях и регулацията ме е критична. Един добре напреавен усилвател клас AB би-трабвало да има поне 50-60 децибела PSRR, така че дори вариации 1-2V в захранващите линии не са проблем.

Пробвал съм да махна регулацията на импулсно за кола и да го оставя на максимална ширина на импулсите. Ако леко се преоразмери трафа (10-20%), дори при пълно натоварване от +-41.2 падаше на +-39.4, което си е идеално за целта.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[sparky]

Между другото някой знае ли в тролеите какво ползват? А в локомотивите?

Предполагам някаква вариация на IGBT, щото до колкото знам са с прав ток.

Ако съдим по шума в тролеите се работи с някаква форма на PWM, и променлива честота. мисля че 5-6 KHz.

Някой ако има информация да каже. Поне за мен ще е любопитно.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[Misho 605 SVti]

[Misho 605 SVti]

Моето решение за захранване е основано push-pull схема с управление на транзисторите и по ток. И откакто открих този форум, меракът ми да завърша най-накрая този проект нарастна значително. Защото идеята беше, след като подкарахме крайното стъпало, да се направи и самото захранване, но всичко си остана в годините назад. Но ако заработи нормално, ще съм безумно щастлив, че най-накрая ще имам нещо започнато и довършено от мен.

----------------------------------------------------------

Отсега да си кажа, че не обичам говорители с малък импеданс, защото всички занят, че там изкривяванията са по-големи. Затова всичките ми изчисления са базирани на говорител с 2 намотки по 4ома, вързани последователно.

Освен това ще изолзвам материали, с каквито разполагам. Но всичко е взаимозаменяемо, така че могат да се правят замени.

Зададените параметри са 2х65V изходно напрежение, 600W изходна мощност. Входните са ясни. Честотата е 100kHz.

Управляващата интегрална схема е на Motorola MC34025. Позволява регулиране както по напрежение, така и по ток. По този начин се избягва евентуалното насищане на трансформатора поради несиметрия. Обратната връзка по напрежение се взима директно от изхода на захранването без да минава през оптрон, тъй като не се налага галванично разделяне на изхода от входа. Регулирането по ток се осъществява чрез токов трансформатор. Изводите за управление на транзисторите са с вградена схема за бързо зареждане и разреждане на входните капаците MOSFET-ите.

За ключови транзистори използвам едни стари на Motorola, които явно вече са спрани от производство, за съжаление. MTP60N06HD, 60V, 60A, Ron=0.011Ohm, Vds(on)=0.9V, достатъчно бързи са, за да се подкарат на 100kHz. За тяхната защита е предвидена RCD-верига между дрейна и сорса. На гейта се монтира ценеров диод на 15V.

Сърцевината за импулсния трансформатор е ETD59 на SIEMENS, феритът е N27. Първичната намотка е от 2х3 навивки, вторичната е 2х24 със средна точка. Използвам ферит с въздушна междина.

В изхода напрежението се изправя от 4бр. BYV29-300B схема грец. Филтрирането на сигнала се осъществява от дросел 200uH и 3бр. електролитни кондензатори с нисък ESR 220uF на HITANO във всяко рамо.

Предвидил съм защити, които да изключват захранването в случай, че напрежението от акумулатора падне под 11V или скочи поради някакви причини над 15V. Същата защита реагира в случай, че поради дефект се промени опорното напрежение на управляващата схема.

Засега единственото, което още не съм доизмислил, е ефективното регулиране едновременно и на двете изходни напрежение.

По едно време мислех да направя два прави преобразувателя - един за едното напрежение, а другият - за другото. Но ровейки се из литературата, мисля, че беше препратка на SIEMENS, открих неща, които даже и в института не ни бяха преподавали.

Основното предимство на правият преобразувател пред противотактния е това, че трансофрматорът се навива значително по-лесно. След това обаче идват и неговите недостатъци - голям трансформатор, допълнителна размагнетизираща намотка, и най-вече високи електромагнитни излъчвания.

При противотактните захранвания недостатъците са два - трудно навиване на трансформатора и възможността от насищане на магнитния материал по време на работа.

Така че си оставам верен на идеята за push-pull с регулиране по ток.

Днес най-накрая си инсталирах Protel и се заема активно с реализирането на платката. Надявам се скоро да имам някакви резултати в това отношение. Ще започна да проектирам платката, даже има една фирма на 7-ми км, която може да извади шаблон директно от PCB-файла.

Хайде, дерзайте всички. Аз като постигна нещо (ако постигнаЩ, ще се похваля.
_________________
Peugeot е моята страст

[Misho 605 SVti]

BTW, имам схемата на захранването в PDF, но докато не направя 50 поста, не мога да кача нищо.
_________________
Peugeot е моята страст

[slav4o.com]

[Гост]

Не е с реостати с тиристори е.

[sparky]

[sparky]

Ето и схемата на Misho 605 SVti
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[Misho 605 SVti]

Упс, грешно се изразих. Нямах предвид говорителя, а усилвателя. Колкто е по-голям изходният ток, толкова и изкривяванията от него са по-големи.

Но да се върнем на захранването. Аз лично съм на мнение, че ако се избере 494 или друга управляваща схема с регулиране само по напрежение, е наложително използването на трансформатор от типа RM или ETD с въздушна междина. В случай, че се използва някаква схема с управление на транзисторите и по ток, то е целесъобразно монтирането на тороидален траф.

Схемата "push-pull" е тази, която спокойно може да насити ферита заради появила се несиметрия и даже да повреди неговата структура, доколкото съм чел литературата. Когато няма въздушна междина (както е случая с тороидалните ферити), то при насищане нарастването на тока е значително и с висока стръмност. Наличието на въздушна междина линеаризира магнитния хистерезис, намалява амплитудата на индукцията, като по този начин се избягва насищане.

Недостатъците на Е-образните ферити са най-вече два. От една страна имат по-големи загуби, отколкото при тороидалните трансформатори. От друга наличието на въздушна междина налага използването на по-голям трансформатор, както и увеличава т.н. "leakage inductance". Но специално ETD и RM са с такъв дизайн, който намалява значително загубите в сравнение с Е-образните. Необходимостта от по-голям ферит най-вече идва от самото приложение на трафа - входящо захранване 12V. Първичната намотка трябва да поеме достатъчно голям ток, което налага навиването и с проводник с голямо сечение. Кофициентът на запълване е много нисък и заради недостатъчния прозорец се налга използването на ферит с по-големи размери. ETD59 спокойно може да прехвърли мощност от 3kW ... но няма място за толкова навивки!!! А аз говоря за някакви си смешни 600W мощност.

Щом касае работната честота, според мен нещо си в заблуда. N67 e до 300kHz, а N27 е до 150kHz. И двата материала са адски надеждни. Да не говорим, че N27 е с Bsat=500mT, а при 100 градуса - 410mT. При противотактните схеми се препоръчва максималната стойност на амплитудата да не надвишава 50% от Bsat.

3C8 на Philips също е много добър. Един мой приятел работи основно с него. Аз съм фен на SIEMENS. Признавам го и винаги ще използвам техни материали.

Изпратих ти схемата на мейла. Можеш да я постнеш. Предупреждавам, че всичко е в етап на разработка, правени са отделни тестове на силовата част със схема 494, тази в 34025 все още не съм имал време да я пробвам.

Схемата за следене на обратната връзка ме притеснява от такава гледна точка, че ако се натовари едното рамо, то ШИМ-а ще се разпъне, а това ще доведе до увеличение на напрежението в другото рамо. И вероятно ще направя схема, която да ми следи и двете напрежения с обикновен делител.
_________________
Peugeot е моята страст