Форум за електроника

[elektronchika]

иска ми се малко теория по този въпрос. какви са сигналите и общата им времедиагнама на 2-та сигнала, подавани за двете крайни точни на намотките от първична страна на импулсния трансформатор и какво се получава на изхода - защо и там са 2 намотки. също може ли да се ползва без изправителна верига на изхода - да се използва променливото напрежение?

също ме интересува в импулсната техника обратните диоди на транзистите също ли трябва да са мощни (ако се ползат мощни транзистори)? могат ли да се ползва маломощни импулсни диоди като 1N4148 против пиковете?

и още нещо - какъв материал мога да ползвам, за да излолирам торойда, за да не задиря телта като я навивам. предполагам че същата изолация сеползва и за между първичната и вторичната намотка(и)

дано добре съм обяснил какво ме интересува

[slav4o.com]

Ами виж, за импулсите знам само че се редуват ту на едната ту на другата половина първична намотка. Импулсите се подават като се "замасява" края на тая половина на която се подава импулс, а средния извод отива към + 12 например. При компютърните захранвания обаче е по друг начин, два NPN транзистора са свързани един над друг, колектора на долния с емитера на горния, и в тази точка се получават импулси които се подават през разделителен кондензатор към първичната намотка на импулсния трансформатор която е цяла. Принципа е подобен на усилвател със еднополярно захранвани и разделителен кондензатор. Но за 12 волтов преобразувател предполагам не е подходящо, там токовете трябва да са големи и капацитета трябва да е голям, а електролитни кондензатори не са подходящи заради голямата им индуктивност.

Импулсни диодчета са доста слаби за да гасят големите отскоци на напрежението. Просто няма да издържат по ток.

Аз за изолация използвах лейкопласт, но преди това заоблих с пиличка ръбовете на тороида.

[tropper]

Това за което говориш е топологията push-pull, в компютърните е half-bridge. Първата е подходяща за ниски входни напрежения поради няколко причини - Uce (Uds) на транзисторите трябва да е поне два пъти входното, т.к. от индукткивността, когато освободиш намотката, тя връща до напрежение, обратно на подаденота й в предния такт и ли ако си бил подал -Uin, то после ще стане +Uin или сумарно ще имаш м/у колектор-емитер 2Uin. При полумостовата схема имаш два транзистора свързани един в/у друг - т.е. емитера на горния с колектора на долния и напрежението в тая точка се подава на единия край на намотката, а другия през капацитивен делител е свързан към средата на входното. По тозе начин имаш само една намотка на която й подаваш последователно +/-(Uin/2). Оттам излиза че транзисторите трябва да са за напрежение равно на входното, а не два пъти. Втората причина, поради която полумостовата е по-подходяща за високи входни е именно токът през нея е два пъти по-голям отколкото при push-pull, т.к. напрежението е по-малко, и както каза Славчо, освен че иска кондензатори, които да дадат тоя ток, за ниски напрежения ще подава много малък размах на първичната на трафа - представи си 6В срещу 12В за push-pull ако работиж за акумулатор. По темата има много какво да се каже - хората работят усилено по въпроса от 40 години насам и има изписани гигабайти ПДФ-и в нета. Потърси за топологиите както ти ги написах на англииски.

А колкото до диодите - 4148 - не става. Това са малосигнални диоди с ток максимум 300мА, даже ако не беше и 100мА. Зависи за каква мощност говориш и какво напрежение - предполагам че някой бърз диод с ток до 2-3 А би ти свършил работа, но не мога да гарантирам.

Обикновено са две намотки на изхода за да може да свържеш общ край на маса и да черпиш ток през изправителните диоди и в двата такта на периода - КПД, малък филтър...
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

[sparky]

Освен това при двойна намотка в изхода се ползват два диода вместо 4 ако използваш пълен мост. А мисля е задължително да се използват и двата полупериода, в противен случай стават разни гадости в трафа, които са дълги за обяснение.

За да използваш и двата полупериода може да се ползва или двойна намотка с централен изход и два диода, или нормална намотка с 4 диода в грец. Особено при ниски изходни напрежения по-подходяща е тази с двата диода, защото загубите в диодите са двойно по-малки, а и пада на напрежение е наполовина. Изобщо ефективността е по-голяма. При по-високи изходни напрежения (>10-15V) това има все по-малко значение. Даже напротив - за по-високи напрежения вторичната става с повече намотки, респективно по-голяма, и ако се прави с централен извод е двойно по-голяма. В същото време при еднаква мощност с повишаването на напрежението токът намалява, и това също води до намаляване на загубите в диодите, дължащи се на падът на напрежение върху тях.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[Фикри Нури]

Момчета не знам как сте с руския,но знайте,че в руските сайтове има
чудесни неща за това дето пишете.С разчети.осцилограми и всичко.
Пиша това защото темата дето сте я подхванали е необятна.Просто влезте в KAZUS.RU и намерете каквотодуша ви сака.Извинете ако съм накърнил някого с намесата си.

[tropper]

[sparky]

Аз обикновено така и правя - двата в паралел. Но това е само ако има големи загуби в диодите. Вярно че излиза по-скъпо (е, не винаги) ама това е положението. Другия вариант е с поръчка, но за единични бройки излиза майка си и баща си. Другия вариант е със синхронни (разбирай MOSFET) обаче мен лично този вариант не ме радва особено - нямам аргументи, просто се усложняват нещата според мен.
_________________
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

[tropper]

МОСФЕТ е добър вариант но за големи напрежения и не чак толкова големи токове - 3-5А е неоправдано скъп. Иначе за всички low-voltage или high-current изправители препоръчват МОС-овете
_________________
Тодор Симеонов.
skype: todor.simeonov
Захранващи решения за LAN мрежи.

[Stoy40]

[sparky]